„Това поставя Manchester United под известно напрежение. През следващата седмица им предстои мач с City, а в средата на седмицата започват и европейските сблъсъци.“ Тези думи на Гари Невил след равенството 2:2 срещу Everton звучат като предупреждение, което бързо се превръща в реалност. Въпреки че сезонът е в ранен етап, напрежението върху Майкъл Карик се увеличава, а предстоящите седем дни могат да се окажат ключови за цялата кампания на тима. При определянето на програмата за Висшата лига се смяташе, че United разполага със статистически най-лекия Draw на стартовите си шест мача. В преполовената част от този период обаче отборът е загубил повече точки, отколкото е спечелил. Оттук нататък предизвикателствата стават значително по-сериозни. В четвъртък вечер „червените дяволи“ откриват кампанията си в Шампионската лига срещу азербайджанския шампион Sabah, а само три дни по-късно гостуват на градския си съперник Manchester City. С оглед на сгъстения график е почти сигурно, че Карик ще прибегне до ротации в европейския сблъсък. Това ще бъде първият истински тест за дълбочината на състава му, а не само за оптималния титулярен състав. Данните на Transfermarkt показват, че United разполага с втория по брой футболисти състав във Висшата лига, но големият проблем се крие в неговия структурен дисбаланс. Отборът разполага с най-голяма дълбочина в атака, но се нарежда едва на осмо място по отношение на халфовата линия и на десето по дефанзивни опции. Детайлният преглед по позиции разкрива още по-тревожна картина: девето място по дълбочина при десните крайни бранители и едва 18-о място при левите бекове — зона, която остава критична заради честите контузии на Luke Shaw. От 2022 г. насам единствено Everton и Liverpool са инвестирали по-малко в защитния си вал спрямо гранда от „Олд Трафорд“. Вторият фундаментален проблем е огромната разлика в качеството между титулярите и резервите. Въпреки финансовите ограничения, клубът отчита най-високия нетен разход за трансфери във Висшата лига от 2022 г. насам. Впечатляващите суми обаче така и не успяха да изградят състав с реална конкуренция за всяка позиция. Статистиката от мача с Everton е показателна: след извършването на смените около 70-ата минута, отборът губи контрола върху събитията на терена. Макар да прекарва повече време в половината на съперника, качеството на подаванията в последната третина спада, а броят на създадените положения намалява. Резервите влизат по-рядко в единоборства, което кани натиск от страна на противника. С изключение на отделни епизодични включвания от играчи като Benjamin Sesko, влизането на играчите от скамейката носи по-скоро спад в интензитета, отколкото нужната свежест.