Навлизането на изкуствения интелект преобърна изцяло корпоративния IT сектор. Компанията за пазарни проучвания IDC прогнозира, че разходите за технологии на големите компании ще достигнат внушителните 4,25 трилиона долара през 2026 г. – ръст, движен почти изцяло от AI. В същото време обаче стабилността на годишните повтарящи се приходи (ARR) за стартъпите в сектора е по-ниска от всякога. Според ново изследване на венчърния фонд Madrona сред 150 IT мениджъри, 74% от тях планират да увеличат бюджетите си за AI през следващите 12 месеца, а останалите ще ги запазят на настоящите нива. В същото време по-малко от половината от тестовите пилотни проекти успяват да преминат към пълноценна интеграция в бизнеса. Всъщност това е напредък спрямо миналата година, когато доклад на MIT отчете, че 95% от AI проектите са се провалили от гледна точка на възвръщаемост на инвестициите (ROI). По-тревожното за стартъпите заключение от доклада на Madrona е, че дори когато дадено предприятие внедри AI технология, то не се обвързва с нея дългосрочно. Около 77% от корпоративните клиенти преразглеждат своите AI доставчици на всеки шест месеца или дори непрекъснато. Това създава динамика на бързо влизане и бързо излизане, която фундаментално се различава от традиционния корпоративен SaaS модел, където многогодишните договори осигуряваха стабилен пазарен гръбнак. При AI технологията цената за смяна на доставчика е значително по-ниска, а темпото на преоценка на продуктите е безапелационно. Тази промяна удря директно върху показателя ARR, с който AI стартъпите отчитат бързия си растеж пред инвеститорите. Първоначалният бум бе задвижван от тестови бюджети, като очакванията бяха големите клиенти постепенно да се установят и да започнат да подписват дългосрочни споразумения. Корпоративните договори бяха причината редица стартъпи да отчитат астрономически скокове в приходите — от 0 до 10 милиона долара само за три месеца. Сега обаче за първи път корпоративните приходи остават нестабилни, дори след като AI продуктът излезе от пилотната фаза и бъде официално приет от компанията. Част от проблема се крие и в ценовите модели. Проучване на друг водещ фонд, Andreessen Horowitz (a16z), сред 50 технически купувачи показва, че над половината от тях настояват таксите за AI да бъдат обвързани със свършената работа или конкретните резултати, а не с изразходвания ресурс от токени. Таксуването на бази токени е наследство от SaaS ерата, но при изкуствения интелект клиентите искат да плащат спрямо реално генерираната стойност — например за брой обработени доклади, разрешени казуси или привлечени потенциални клиенти. Всичко това показва, че навлизаме в нова ера на корпоративни експерименти. Големите компании са много по-склонни да изпробват нови технологии и да дадат шанс на младите разработчици, но подписването на договор вече далеч не означава гарантиран дългосрочен приход.