Манчестър Юнайтед даде кратка глътка въздух на Майкъл Карик, след като шефовете на клуба обмисляха четвърта треньорска рокада в рамките само на четири години. Повод за сериозното напрежение бе категоричното поражение с 0:3 от Борнемут у дома, което задълбочи кризата в началото на сезона. Бившият халф е осмият постоянен мениджър на „червените дяволи“ след оттеглянето на сър Алекс Фъргюсън през 2013 година. Основният въпрос, който все по-често се задава в Англия, е дали треньорите са основният виновник за постоянните сривове, или Манчестър Юнайтед просто се е превърнал в средняшки отбор, чиито отделни успехи периодично замазват очите на феновете. Задълбочен анализ на Sky Sports показва, че повечето мениджъри на Юнайтед през последното десетилетие по-скоро са постигали повече от очакваното спрямо показаната игра. Според модела за „очаквани точки“ (expected points), който отчита качеството на създадените и допуснатите голови положения, отборът е спечелил 669 точки в Премиър лийг за този период — с 56 повече от очакваните 613. В цялата лига единствено Евертън е надскочил показателите си с по-голяма разлика за подобен период. Подобно преизпълнение обикновено се дължи на индивидуална класа в завършващата фаза, добри спасявания на вратарите, пропуски на съперника или чист късмет. Самият Карик е специалистът с най-високо отклонение от очакваните резултати — той печели средно по 1.85 точки на мач при очаквани едва 1.37. През изминалия сезон той изведе тима до третото място със 71 точки, въпреки че според статистиката Юнайтед е заслужавал едва пета позиция с 61 точки. Почти всички предишни наставници — Ерик тен Хаг, Ралф Рангник, Жозе Моуриньо и Оле Гунар Солскяер — също са печелили повече точки, отколкото играта на тима е предполагала, като единственото изключение е Рубен Аморим. Числата показват, че макар феновете да копнеят за завръщане към славното минало, базовите спортно-технически показатели на отбора от години отговарят на клуб от средата на класирането.