Възможно е да звучи изненадващо, но нетните разходи на Ливърпул през това лято надминаха дори сумите от миналогодишната селекция. С инвестиция от над 200 милиона паунда новият мениджър Андони Ираола приключва трансферния прозорец с повече въпроси, отколкото отговори относно окомплектоването на своя състав. „Съставът определено не изглежда балансиран“, коментира бившият капитан на тима Джейми Карагър пред Sky Sports. Според него Ливърпул страда от липса на достатъчно дълбочина в зоната на крайните защитници и най-вероятно в халфовата линия. Тази диагноза остава актуална въпреки гръмкия трансфер на Брадли Баркола от Paris Saint-Germain на стойност 123 милиона паунда. Именно покупката на Баркола илюстрира идеално структурния проблем на „Анфийлд“. След като загубиха Мохамед Салах — най-доброто крило с ляв крак, играещо отдясно в историята на Висшата лига — мърсисайдци реагираха, натрупвайки още играчи с профил за противоположния фланг. В момента Ливърпул разполага с изобилие от състезатели, чиято естествена позиция е отляво, докато дясната зона остава без изразен специалист. Макар Баркола да е поливалентен футболист, огромната му цена изисква той да бъде използван на най-силната си позиция, а тя едва ли е отдясно. Коди Гакпо, Флориан Вирц и Юго Екитике също са използвани предимно отляво. Младият Рио Нгумоха бе пробван отдясно в предсезонната подготовка, а Виктор Муньос бе привлечен след само един сезон в елита, прекаран отново на левия фланг. Това струпване създава усещане за отбор с пренасищане на едни позиции и остър дефицит на други. Ситуацията в защита също буди притеснения. При привличането на Жереми Фримпонг миналото лято от клуба подчертаха, че той не е директен заместник на Трент Александър-Арнолд. Въпреки това нидерландецът бе принуден да стартира като десен бек в първите мачове поради контузията на Конър Брадли. Тактиката на Ираола разчита изключително много на крайните бранители — статистиката показва, че Фримпонг и Милош Керкез са сред играчите с най-много спринтове във Висшата лига, което изисква изключителна физическа подготвеност и профилирани ресурси. Бурните включвания на бековете напред оставят сериозна тежест върху полузащитниците, които трябва да покриват огромни пространства при съперниковите контри. След като физическото присъствие на Алексис Мак Алистър спадна през последните 18 месеца, остава открит въпросът дали Раян Гравенберх и останалите халфове разполагат с нужната устойчивост. Ираола изисква агресивна преса високо по терена, но за пълното реализиране на тази философия Ливърпул все още изглежда като незавършен проект.