Назначението на Michael Carrick през януари преобрази сезона за Manchester United и изведе отбора от седмо до трето място във Висшата лига, осигурявайки му мечтаното завръщане в Шампионската лига. Новият сезон обаче започна колебливо, а с това се засилват и въпросите: подготвен ли е съставът да издържи натоварването от по три мача на седмица? През изминалата кампания клубът имаше изключително лек календар – едва 40 двубоя във всички турнири поради липсата на европейски ангажименти и ранните отпадания от Carabao Cup и FA Cup съответно от Grimsby Town и Brighton. Това бе най-ниският брой мачове за отбора от сезон 1913/14 насам. Липсата на умора позволи на Carrick да залага на един и същ гръбнак, правилно ротирайки състава си много по-рядко от своите конкуренти. Сега обаче ситуацията е съвсем различна. Предстоят най-малко осем двубоя в основната фаза на Шампионската лига, а общият брой мачове за сезона може да достигне 67. Макар Carrick да запазва оптимизъм, че играчите предпочитат да са на терена, а не на тренировъчната база, споменът от кампанията 2024/25 – когато съчетаването с европейските турнири доведе до катастрофалното 15-о място – все още тегне над клуба. На хартия Manchester United би трябвало да разполага с достатъчно ресурс. От 2022 г. насам клубът е инвестирал над 1 милиард паунда за нови попълнения, натрупвайки най-високия нетен разход в Premier League (£769.5m). Големият проблем обаче се крие в сериозната липса на баланс при селекцията. През това лято усилията бяха насочени основно към халфовата линия с привличането на Carlos Baleba, Andrey Santos и Youri Tielemans. Преди година милионите отидоха за атаката – Benjamin Sesko, Bryan Mbeumo и Matheus Cunha. В същото време защитата бе напълно неглижирана: едва 19% от грандиозния селекционен бюджет от 2022 г. насам е инвестиран в бранители. Това е третият най-нисък процент в лигата (изпреварвайки единствено Liverpool и Everton), което остава далеч зад 42-та процента, дадени за офанзивни играчи. Резултатът е явна диспропорция. Въпреки астрономическите суми, отборът страда от липса на алтернативи на определени позиции – Sesko е единствената класическа деветка, а в халфовата линия няма пряк заместник за креативните функции на Bruno Fernandes. Още по-показателен е фактът, че в последното си равенство (2:2 срещу Everton) защитата на Manchester United в състав Luke Shaw, Lisandro Martinez, Harry Maguire и Diogo Dalot бе абсолютно идентична с тази от първия мач на Erik ten Hag през май 2022 г. Цели 54.5% от тогавашния състав продължават да са твърди титуляри – най-високият процент на приемственост сред водещите клубове в Англия. Приемствеността може да бъде плюс, когато носи трофеи (както е при Arsenal с Gabriel, Ben White, Martin Odegaard и Bukayo Saka), но голяма част от запазените титуляри на Manchester United се свързват най-вече с постоянни колебания в изявите. За Carrick предстои сложен период, в който резервните му опции, особено в дефанзивен план, едва ли вдъхват нужното спокойствие за битка на няколко фронта.