Едва ли за някого вече е тайна, че AI моделите зад популярни чатботове като ChatGPT, Gemini и Claude разчитат на огромни бази данни от публикувани произведения. Те включват стотици милиони книги, онлайн статии, научни трудове и практически всичко, достъпно в интернет. Повечето автори с изненада научават, че трудът им е използван без тяхно знание и съгласие за развиването на технологии, които потенциално застрашават собствения им поминък. На пръв поглед това изглежда като очевидно нарушение на закона, но правната реалност се оказва далеч по-сложна. Според Кейти Гелис, адвокат с богат опит в областта на интелектуалната собственост и технологиите, казусът е труден не само заради правната материя, но и поради силните емоции и от двете страни. Основното предизвикателство произтича от факта, че фундаменталният американски закон за авторското право не е актуализиран съществено от 1976 г. Това принуждава съдиите днес да интерпретират разпоредби отпреди половин век, опитвайки се да ги приложат към технологии, които очертават бъдещето на дигиталната икономика. Показателен е миналогодишният казус с компанията Anthropic. Съдия Уилям Олсъп я осъди да плати гигантско споразумение от 1,5 милиарда долара на група писатели. На пръв поглед това изглеждаше като грандиозна победа за авторите, но подробностите в решението разкриват съвсем друга картина. Съдията всъщност отсъди, че самият процес на обучение на AI е законен, тъй като големите езикови модели „не копират, а се учат“ — подобно на човек, който чете литература, за да създаде нещо ново и различно. Огромната глоба за Anthropic бе наложена не за обучението на модела, а за това, че компанията е придобила книгите от пиратски онлайн библиотеки. Ключовият въпрос в тези дела обикновено се върти около доктрината за „честна употреба“ (fair use) и това доколко използването на авторски труд е „трансформативно“. Джейсън Хендърсън, старши адвокат и основател на практиката за медии и интелектуална собственост в JWL International, посочва, че съдилищата анализират най-вече пазарния ефект. В делото на Thomson Reuters срещу Ross Intelligence съдът отсъди, че копирането на съдържание с цел създаване на пряко конкурираща се AI платформа не е честна употреба. При големите чатботове обаче авторите все още трудно прокарват аргумента, че AI генерира съдържание, което директно ги измества от пазара. В същото време правните експерти настояват за ясно разграничаване между две коренно различни теми: използването на защитени произведения за обучение на AI и придобиването на авторски права върху самото съдържание, генерирано от AI. По втория въпрос съдебната практика вече е категорична — в делото Thaler v. Perlmutter бе отсъдено, че произведения, генерирани 100% от изкуствен интелект, не подлежат на авторско право. Това обаче тепърва отваря въпроса как ще се определя границата, когато даден текст е създаден с частичното съдействие на AI инструмент. Повечето технологични гиганти все още са в процес на активни съдебни дела. Първоначалните съдебни решения вече дават своята индикация и очертават пазарното поведение, но крайният правен регламент вероятно ще отнеме години.