Влизате в квартално кафене, поглеждате към менюто с бейгли и сандвичи и веднага усещате, че нещо не е наред. Илюстрациите са безупречно симетрични, прекалено гладки и призрачно съвършени. Това не е параноя – генеративният изкуствен интелект вече трайно навлезе в ресторантьорския бизнес, но новите дигитални менюта носят със себе си специфична, отблъскваща естетика, която трудно може да бъде обяснена с думи, но се усеща мигновенно. Понякога тези AI илюстрации са абсурдно фалшиви – като бурито с толкова разтопен и разпенен кашкавал, че изглежда по-скоро като авангардно изкуство, отколкото като обяд. По-често обаче те изглеждат съвсем обикновени на пръв поглед, а неестествените детайли се забелязват едва когато се вгледате по-внимателно. „Все едно извънземно се опитва да направи пица, без да разбира нейните основни принципи“, коментира пред TechCrunch Алекс Лайл, технически директор на стартъпа за откриване на AI съдържание Reality Defender. Той обяснява, че големите езикови модели (LLM) и дифюжън моделите, стоящи зад генератори като ChatGPT и Midjourney, анализират огромни масиви от данни, за да предвидят какво иска потребителят. Тъй като много от тези данни произлизат от стандартни ресторантски менюта от миналото десетилетие, генерираните изображения масово копират този шаблонен стил. В технологичната индустрия все по-често се говори за феномена „срив на модела“ (model collapse), който се случва, когато AI се обучава върху собственото си генерирано съдържание до пълно деградиране. При менютата обаче по-често се наблюдава т.нар. „конвергенция“. При нея алгоритмите не спират да работят напълно, но постепенно уеднаквяват резултатите си, усреднявайки ги до степен на пълно заличаване на индивидуалността. Според Лий Рейни от университета Elon, генеративният AI е програмиран да търси „приятна за окото“ естетика и да избягва крайностите, което на практика изтрива уникалните особености на всеки продукт. Експерименти в социалната мрежа X показват, че когато едно генерирано от ChatGPT меню се редактира неколкократно за коригиране на цени или имена, изображенията на храната стават все по-загладени и неестествени с всяка следваща промяна. Изследвания на университета в Дуйсбург-Есен потвърждават, че при AI изображенията на храна се проявява ефектът на „зловещата долина“ (uncanny valley). Изображения, които изглеждат почти истински, предизвикват по-силно чувство на отвращение и безпокойство у хората, отколкото онези, които са очевидно стилизирани или фалшиви. Независимо дали ресторантите ще се откажат от този евтин метод за визуализация, експертите подчертават, че проблемът с уеднаквяването и подмяната на реалността от AI надхвърля рамките на кулинарията. Светът навлиза в ера, в която визуалните доказателства вече не могат да се приемат за безусловна истина.