През изминалата седмица изпълнителният директор на Meta Марк Зукърбърг публикува мащабно есе от 6500 думи със заглавие „Бъдещето е за всички“. В него той очерта изключително оптимистична картина, в която всеки човек ще разполага със свръхспособен персонален AI агент, разбиращ неговите цели и нужди. Въпреки красивите думи, визията му бе посрещната с дълбок скептицизъм от технологичните анализатори и потребителите. Основната причина за това недоверие се крие в историята на самия Зукърбърг и Meta. Както посочват журналистите от TechCrunch, в зората на социалните мрежи Зукърбърг обещаваше да даде на хората платформа за истинска свързаност с приятели. Вместо това обаче получихме алгоритми за генериране на гняв, засилена поляризация и агресивна реклама. Сега същият сценарий се повтаря с изкуствения интелект — обещава се „лично овластяване“, но обществеността вече е научила урока си. Стратегически Meta се опитва да се препозиционира на пазара. Компанията не е безспорен лидер при водещите затворени модели, нито при масовите чатботове, които хората ползват като ежедневни асистенти. С нови модели като Glimmer и Muse Spark Meta прави опит да завладее нишата на персоналните устройства, но дори тук реалността се разминава с обещанията — използването им често изисква специфичен и скъп хардуер, недостъпен за масовия потребител. Интересен е и контрастът между Зукърбърг и лидери като Дарио Амодеи от Anthropic. Докато останалите лаборатории за изкуствен интелект поне декларативно говорят за забавяне на темпото, безопасност и киберсигурност, Зукърбърг заема твърда позиция за агресивно развитие. Според него всяко забавяне означава изоставане спрямо Китай и вреди на крайната свобода на потребителя. В крайна сметка подобни манифести постигат обратен ефект. Когато технологичните гиганти предлагат прекалено абстрактни обещания за „неограничена креативност“ или идеи, откъснати от реалността, хората реагират с негативизъм. Зукърбърг прави същата грешка като Сам Олтман с неговия пример за AI подкасти за деца в колата — вместо да решава реални проблеми, той предлага визия за бъдещето, която малко хора всъщност желаят.