Ново проучване на британския Imperial College и френския Emlyon Business School хвърля светлина върху механизмите, чрез които основатели на технологични стартъпи, подкрепени от фондове за рисков капитал (VC), извършват финансови измами. Базата данни включва случаи на граждански и наказателни преследвания за измами с ценни книжа от страна на Комисията по ценните книжа и борсите на САЩ (SEC) и Министерството на правосъдието (DOJ) между 2000 г. и 2023 г., сред които са и шумни казуси с компании като Frank, Terraform Labs и Kalder. Данните от второ изследване, проведено от Университета в Торонто, показват, че макар измамите като цяло да са редкост, стартъпите с рисково финансиране са значително по-застрашени от тях в сравнение с компаниите, разчитащи на собствен капитал. Проект, стартиран по време на „прегрял“ пазар с повърхностна проверка на финансовото състояние (due diligence) и слаб контрол, има с 19% по-голяма вероятност по-късно да извърши измама. Според изследователите настоящата мания около изкуствения интелект създава точно такава среда, подтикваща основателите към нечестни практики. Проучването дефинира поведението на основателите, изправени пред пропастта между очакванията на инвеститорите и реалните си резултати, като тристепенно изграждане на „фасада“ (façading). Първата степен е повърхностна — преувеличаване на бъдещия успех и пазарния потенциал пред инвеститорите. Следва „подсилената фасада“, при която се създават фалшиви договори, фактури и приходи, за да се защити измисленият успех и да се поддържа висока оценка на компанията. Накрая се стига до „дълбока фасада“, при която се фалшифицират самите технологии, функционалности и демонстрации, изграждайки паралелна реалност от лъжи. Според авторите обаче инвеститорите не винаги са просто измамени жертви. Те често подтикват към нечестни действия, поставяйки нереалистични изисквания за експоненциален растеж. Освен това културата в Силициевата долина на практика не наказва провиненията — проучването показва, че дори медийно разгласени обвинения в измама рядко пречат на основателите да съберат капитал за следващите си проекти. „Новите инвеститори и пазарът като цяло не наказват минали простъпки, което е в съзвучие с културата на Силициевата долина да приема провала независимо от причините за него“, се посочва в доклада. Допълнителен рисков фактор е корпоративното управление. Стартъпите, чийто борд на директорите се контролира изцяло от основателите, са два пъти по-склонни към измами спрямо тези със споделен или инвеститорски контрол. Задържането на компаниите като частни за по-дълъг период също намалява регулаторния надзор. В тази връзка учените предлагат SEC да започне да извършва рутинни одити на стартъпи след преминаване на определен праг на инвестиции, а самите VC фондове да носят по-голяма правна отговорност за липсата на качествен контрол.